Това, което със сигурност може да се каже за щастието, е че то е субективно усещане, преживяване, мисъл... Но защо като, че ли не го забелязваме, а отчитаме единствено неговата липса в последствие? Какво ни прави щастливи? Може би всеки трябва да си зададе този въпрос и отговорите ще са безброй... Поглед, целувка, усмивка, прегръдка, подарък, отношение, пари, слава... Значи щастието е необятно. Още една прекрасна негова черта.
Вероятно, обаче, има някаква психологическа бариера в нашите глави, която трябва да прескочим, за да бъдем щастливи. Изглежда просто, но така ли е в действителност? Много от нас, дори почти всички искаме да сме щастливи, но не можем. Живеем живота си, повтаряме грешките си отново и отново. Недоволни сме от сегашният момент, искаме бъдещето да е по-добро, щастливо и различно, но не променяме мислите си. Това изисква нашето огромно съзнателно усилие. Промяна на мисленето, промяна на отношението ни към нашия си живот. Осъзнаване на днешния ден, не на отминалите, не на идващите... Да отчитаме всички хубави, дори незначителни събития пред деня... Да се радваме на живота...
Оставям темата отворена. Нека всеки, които реши да я допълни! Така можем взаимно да се научим на щастие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар